Teamwork oppinion and stories

20 June 2017

Views: 678

Интересна дискусия. Ще се включа с гледната си точка, като ви разбирам много добре, тъй като аз самият съм минал през всички курсове на СофтУни и съм бил в над 10 отбори проекта.

Нито един от тях не е бил със съотборници, които сме си избирали. Всичките отбори са били на случаен принцип. Прилагам и screenshot от профила ми - отбори и точки на отборите - http://i.imgur.com/JshUYdq.png .

И да, има ги всички проблеми, които споменавате. Участниците скатават/изнемогват/last-day-commit чупи нещата/разногласия в идеите и т.н.

И честно казано всичко това е много забавно. Аз през цялото това време съм имал почти изцяло положителни емоции. Защото знам, че всички тези проблеми ме изграждат - като характер, като отборен играч, като програмист. Имаше една поговорка "Weak men make hard times, hard times make strong men, strong men make good times, good times make weak man, ...".

Трудностите са това, през което трябва да минете, за да станете по-добри. А не всячески да ги избягвате.

Както може да видите на скрийншота, на повечето проекти сме се справили отлично. На някои пък - не сме. Но, който е имал желание, си е взел поука за следващия проект. С всеки проект със случайни хора, набавяш все повече поуки за следващия такъв.

С голяма част от хората, с които съм работил в тези проекти, се научихме, че не трябва да скатаваш, че не трябва да скачаш твърде високо с идеята (и най-минималистичната идея носи максимум точки понякога), че трябва да имаш процес, който да следваш, че ако един "падне в бой" друг трябва да го вдигне. В едни отбори сме се карали, в други обаче сме се надъхвали, викали сме си с "боен вик" и сме си звъняли по телефоните в 3 през нощта. Правили сме си срещи, където всеки един се явява в ролята на архитект/лийд и рисува по бяла дъска, останалите слушат, а той все едно им води лекция.

В отбора по РНР останахме още от 2рия ден само двама, защото другите се уплашиха. Не съжалявам въобще. Двамата с човека (който в момента стана един от най-успешните кадри на СофтУни, реализира се в топ компания), с който работихме, се стиковахме много добре след 1-2 срещи на отбора. Идвал е до вкъщи да ме вземе с колата, за да отидем в СофтУни да работим, или до COSTA кафето на Софийски. Звънял съм му в 2 през нощта да му кажа, че съм счупил нещо, което той е писал и ми трябва неговата помощ - ставал е и ми е помагал (а е човек със семейство).

В отбора по Java (първия ни отбор) бяхме на СофтУни конференция в Боровец точно когато трябваше да се прави проекта. Цял ден лекции, после ядене/пиене и по никое време по някой ред код. Въпреки, че освен, че нямахме време, бяхме и леко на градус през повечето време ( :)))) на всеки се случва, ей) реализирахме някакъв проект. Всъщност най-минималния, който сме правили някога - някакво човече да се движи и да събира падащи ястия (все едно Falling rocks задачата, ама в графичен интерфейс).

В отбора по JS омазахме на няколко пъти хранилището. На защитата играта нямаше звук, защото в един от last-minute commit-ите някой го беше спрял. Бързо се усетих и пуснах фоновия звук като отделен файл все едно работи в играта :)) В този проект отборът се научи да внимава с гит и да "послъгва" на защитата с цел да си "продаде" проекта.

След този проект в другия по JS (Apps) си написахме предварително документ как да работим с Git : https://github.com/TeamGreyJoy/Forum/wiki/Using-git
, написахме си и такъв как да работим като цяло (процес) - https://github.com/TeamGreyJoy/Forum/wiki/Workflow , всеки един от членовете пък пишеше статии как работят нещата, които той е написал ( https://github.com/TeamGreyJoy/Forum/wiki/Template-engine , https://github.com/TeamGreyJoy/Forum/wiki/Parse---Log-In-and-User-Restrictions , https://github.com/TeamGreyJoy/Forum/wiki/How-login-persistenceis-is-implemented ).

В курса Приложения с бази данни - приложението ни накрая не работеше, защото MongoDB не вървеше на компютъра на презентиращия, другият съотборник беше на работа, а аз бях много болен. Съотборникът, който презентираше ме мъкнеше по болници преди това, после идваше в нас да пишем код, с малкото ми останали сили се включвах, до колкото мога. Накрая като нещата преди защитата не вървяха при него е намерил друг компютър и е мигрирал част от приложението там, за нещастие пак разни функциоалности не са сработили (дръпнал е друг branch в бързината :D) и взехме половината от възможните точки, но изживяването беше страхотно.

През всичките тези неща (а съм ви разказал само за три - четири проекта, представете си ако разкажа на широко за останалите шест - седем) нямаше да минем никога, ако бях в отбор с двамата ми най-добри приятели в СофтУни например. Нямаше да ни се налага да си пишем документация на проекта, issue-та, workflow/git guide и т.н. просто защото тримата щяхме да се познаваме толкова добре, да се знаем как работим и да си говорим на един език. Такава стерилна среда не е полезна на никого, освен просто за да вземеш някакви точки към крайната оценка. Нека не се стремим към бележкарство.

И последно, понеже някой спомена, че на работа хората не скатавали - пълна заблуда :) там скатават и нищо не можеш да им кажеш. Трябва да се оплачеш на тим лийда, той пък на мениджъра и още куп глупости и накрая докато се вземе решение, пак му вършиш работата на колегата дето скатава. Те пък ако го уволнят, докато се намери нов вършиш работа за двама, пък парите същите :)

Share